6.1. Показатели за описание на развитие
6.3. Обработка на данни от педагогически експеримент
Най-често, обработката на резултати от педагогически експеримент предполага да се проследи прираста на резултатите между две последователни изследвания (преди и след прилагане на експериментални тренировъчни въздействия. Показателите, скоито описват настъпилите промени са:
|
![]() |
(6.1) |
|
|
(6.2) |
Статистическата достоверност на прираста се проверява с t-критерия на Стюдънт за зависими извадки.
Този статистически критерий се използва за сравняване на средни аритметични величини, когато:
Признаците са метрично скалирани и имат нормално разпределение.
Извадките са две и са зависими.
Проверката на нулевата хипотеза става в следната последователност:
Емпиричната стойност на t-критерия на Стюдънт за зависими извадки се изчислява по формула:
|
|
(6.3) |
където: d – разлики между І и ІІ изследване за всяко изсл. лице - средна аритметична на тези разлики п – обем на извадката |
Определя се таблична стойност на критерия (ta) от приложение 6, в зависимост от равнището на значимост (a) и степените на свобода k=n – 1.
Проверява се верността на нулевата хипотеза по условието:
Ако temp < ta (a >0,05 или P/t/<95%) е вярна нулевата хипотеза
При temp ≥ ta (a ≤ 0,05 или P/t/ ≥95%) е вярна алтернативната хипотеза
Един от най-разпространените методи за научни изследвания в областта на физическата култура и спорта е педагогическият експеримент. Целта на провеждането му е да се проследи ефектът на някакво ново въздействие (тренировъчна методика, медикамент за възстановяване и др.). В такива случаи обикновено възникват два изследователски проблема:
Има ли ефект новото въздействие?
По-висока ли е ефективността му в сравнение с традиционните, внедрени вече в практиката въздействия?
За решаване на тези две изследователски задачи обикновено се формират две групи:
Експериментална - с която се прилага новото въздействие;
Контролна - с която се прилага традиционното въздействие.
За проследяване на ефекта от тези въздействия се провеждат най-малко две изследвания:
Начално - за отчитане на равнището на признака преди въздействието.
Крайно - за отчитане на равнището на признака след въздействието.
Интерпретацията на резултатите, получени от експеримента, протича в следната логическата последователност:
1. На първо място се установява има ли ефект новото въздействие. За целта се сравнява средното равнище на признака при експерименталната група в началото и в края на експеримента. Описва се величината на настъпилите промени (с d и d%) и се установява неговата статистическа достоверност. Тъй като се сравняват средни стойности на променливи, измерени при едни и същи лица се ползва t-критерият на Стюдънт за зависими извадки. По аналогичен начин се сравняват средните в началото и в края на експеримента при контролната група.
2. Следващият важен момент е съпоставяне на ефекта, постигнат в експерименталната и контролната група. За да бъде коректно това сравнение е необходимо предварително да се докаже, че при започване на експеримента двете групи са били на едно и също ниво. За целта е необходимо да се сравни средното равнище на признака на експерименталната и контролната група в началото на експеримента и се установи има ли статистически значима разлика между тях. Тъй като лицата в двете групи са различни, сравнението се осъществява с t-критерия на Стюдънт за независими извадки.
3. В случай, че това условие е изпълнено, се преминава към следните сравнения:
На крайните резултати на експерименталната и контролната група.
На прирастите в двете групи (de и dk). За целта е необходимо да се образуват производни променливи като разлика между начално и крайно състояние на признака и да се сравнят средните аритметични на прираста на групите. Статистическата достоверност на различията на този етап от интерпретацията на резултатите от педагогическия експеримент се установява с t-критерия на Стюдънт за независими извадки.